"Това беше улица, на която можеше да се намери всичко. Особено в Сряда и Петък, когато ставаше пазарът, тя беше нещо като панаир - толкова много хора имаше там, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне." - разказват в спомените си стари търновци.

През Втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад "Баждарлък", Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчук. Оттам идва и по-новото име на площада - Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове. Едната от тях започва от малъй площад, Който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес - Самоводски пазар - и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мяcтото ва разрушеното Кино "Модерен Театър"). Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни.

След Освобождението от османско иго тази част от града дълго запазва традициите на Възрожденските занаятчийски чаршии. Архитектурния й облик оформят каменните дувари с големи двукрили порти, старите търновски къщи с джамали и чардаци и балкони над Самоводския пазар и улицата с красиви ковани железни парапети, тук има три фурни за симити, пити-пърленици," кравайчета, писмет. Майстори правят кадаиф, халва, продават пуканки, боза, домашни трушии. По улицата, водеща от Самоводския пазар към Дряновския хан, една в друга се притискат малките работилнички и търговски дюкянчета на занаятчиите - папукчия, плетач, панталонаджия, кантарджия, бакалин, ковач, кафеджия, берберин. Предните дюкяни на хана на хаджи Николи са заети от дръндарин, бакалин, куюмджия, кафеджия и шекерджия, Наред със занаятчийските работилници тук са и малките, "колкото само стоката си да сложат" дюкянчета за продажба на брашно, трици, зърнени храни и винопродавницата. До 30-те години на XX век срещу хана на хаджи Николи в дъсчени бараки, боядисани в червено, табаците, цървулджиите и опинчарите от Асенова махала продават стоката си - камшици, седла, цървули, кундури, всичко, правено от кожа.

Старите традиции, свързани с тази част на възрожденския град и желанието за съживяване на народните занаяти, като част от художественото ни наследство довеждат до идеята за възстановяване на занаятчийската чаршия. Днес тя е музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията, е част от програмата за развитие на Велико Търново, като исторически и туристически град в средата на 80-те години. Комплексът се състои от реставрирани възрожденски и следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIXвек. Между тях е и родната къща на българския писател Емилиян Станев. В Комплекса е включен и един от най-интересните архитектурни паметници на нашето Възраждане – ханът на хаджи Николи, построен през 1858 г. от майстор Колю Фичето. В него е разположена експозицията на Музея на Възраждането. За съжаление обаче след 1991г. Сградата е затворена след приватизация.

Днес Самоводската чаршия продължава да пази духа, традициите и романтиката на Възраждането. Сега там работят различни занаятчий­ски работилници - грънчарска, оръжейна, бакърджийска, резбарска, шекерджийница, тъкачница, иконописно ателие, фотографчийница, кафене, работилница за приготвяне на кадаиф и фурна на площад "Самоводска чаршия", както и много сувенирни магазини и малки художествени галерии. В този вид комплексът пресъздава атмосферата от първите десетилетия на XX век. В рабо­тилниците се правят и продават сувенири, изработени според старите технологии. Те пресъздават антични, средновековни и възрожденски образци от богатите експозиции и фондове на музея. Така се възраждат и продължават традициите на народните художествени занаяти в един от най-старите български градове - Велико Търново.