Добре дошли във Велико Търново!

Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство, с богатата си фестивална програма, с динамиката на студентския живот, с уюта на изисканите си хотели и тайните на болярската кухня. На всички ваши въпроси, относно събития, атракции, настаняване, транспорт или други услуги, ще намерим отговор в Туристическия информационен център на Велико Търново. Не се колебайте да ни потърсите или посетите!

X
 
Календар на събития

На живо

„Св. Димитър” - царската църква на първите Асеневци



Църквата “Св. Димитър” се намира под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава в края на XII-и век. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. В нея са коронясали първите владетели от Асеновата династия - Петър, Асен и Калоян.

Текстът е подготвен от доц. д-р Мирко Робов,
проучвател на манастира и църквата "Св. Димитър"

 


Подробна информация за историята и проучването на църквата може да намерите тук.

Богата фото галерия от проучванията, архитектурата и стенописите може да намерите тук.


 

“Власите се колебаели и не се решавали да започнат въстанието, към което ги подбуждали Петър и Асен, понеже предугаждали важността на това дело. За да освободят от този страх своите съплеменници, братята издигнали молитвен храм на името на великомъченик Димитър". /Никита Хониат, византийски хронист/

“Разправя се, че власите отначало отлагали въстанието, към което ги подстрекавали Петър и Асен, понеже се боели от големината на предприятието. А те, като искали да ги освободят от този страх, издигнали молитвен дом, на името на великомъченика Димитър”. /Теодор Скутариот, византийски хронист/

Най-ранното обетаване на това място е от къснобронзовата епоха /ХІІІ век пр.н.е./.

През ранно- и късножелязната епохи, мястото е населявано от траки, свързани с племената уздицензи, кробизи и гети. Западно от църквата се намират останки от жилища, както и две светилища.

Църквата „Св. Димитър” е еднокорабна, кръстокуполна, от типа „стегнат” кръст. От изток завършва с голяма петостенна апсида, а от запад – с притвор. Добавени са две странични галерии – първо от север, а след това и от юг. Подът бил настлан с тухли. Върху тях са щемпъловани кръстове, а също и буквите „А”, „В” и „Г”. Чрез тези знаци били маркирани отделните зони в наоса и притвора.

От царската църква на Асен и Петър,са запазени основите на градежите, а във височина – само олтарната част. Вътрешността е стенописана в „къснокомнинов” стил. Съхранени са изображения в два регистъра. В първия е сцената „Поклонението на жертвата”. Изобразени са църковни отци, сред които Кирил Александрийски /южна половина на олтара/ и Григорий Богослов /северна половина на олтара/.

Във втория регистър е „божествената литургия”. Ангели-дякони, облечени в стихари, носещи рипиди, са запътени към Божествения престол /над олтарния прозорец/.

В северната олтарна ниша /протезисната/ е композицията „Снемането на Христос от кръста”. От двете страни са Богородица и Йоан Богослов.

Църквата „Св.Димитър” е ярък представител на живописния стил в архитектурата. Фасадните стени са пластично разчленени с пилатри и едностъпални аркирани ниши. В градежа се редуват каменни и тухлени редове, с широки хоросанови фуги. Люнетите /полукръглите пространства/ били измазани и украсени с геометрични композиции във фрескова техника. Във фасадната украса били включени и пояси от кръгли зелени панички и четирилистници.

В края на ХІІ-началото на ХІІІ век, около църквата бил издигнат манастир, върху площ от около 3,5 дка. Крилото с монашеските килии е от запад. От изток са трапезария, магерница и др.съпътстващи помещения. В южното крило вероятно е била игуменарницата.

През третата четвърт на 13 век, църквата „Св.Димитър” е разрушена при силно земетресение. С материали от нея, през 14 век, е издигната друга църква /№2/. Тя е непосредствено южно от храма на Асеневци. Просъществувала е до края на 16 – началото на 17 век. Към това време, църквата „Св. Димитър” е  възстановена като действащ храм и повторно стенописана. През 1848 г. Търновския табашки еснаф оградил двора с висок зид, запазен и до днес.

Първите разкопки провежда Моско Москов през есента на 1906 г. Открива няколко гроба, като двата в притвора свързва с братята Асен и Петър. Гробът в средата на наоса свързва с първия църковен глава, архиепископ Василий. Според Москов, в двора на църквата, са били погребани участници в борбите за национална и духовна независимост от 1800 до 1876 год.

Църквата и манастирът са проучени от доц. Янка Николова и доц. Мирко Робов, между 1971 и 1985 г.

Храмът е обновен през 1981 г.по проект на арх. Теофил Теофилов. 

 


Подробна информация за историята и проучването на църквата може да намерите тук.

Богата фото галерия от проучванията, архитектурата и стенописите може да намерите тук.