Туристически информационен център на Велико Търново

Туристически информационен център на Велико Търново

История на града

Велико Търново е град с над 7000 годишна история като най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура в региона са открити на хълма Трапезица, датиращи още от първата половина на третото хилядолетие.  Две племена - уздицензи и кробизи, столетия наред  са населявали тукашния регион и са създали значителна материална и духовна култура. Следите им се изгубват през първи век от след  Хр., когато римските завоеватели основават провинция Мизия (през 46 г. от н.е.) и изграждат нови центрове на култура в търновския регион, вън от голямото тракийско селище.
В ранновизантийската епоха (от V до първата половина на VII в.) на хълма Царевец кипи интензивен живот тъй като  отново се превръща в укрепено селище.  През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, като през  XII в. вече се е превърнало в  укрепен град  и военен център с не малка стопанска и културна значимост.

 

Средновековният Търновград  бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора, Момина крепост  и днешния квартал  "Асенов" по поречието на река  Янтра.  Двете главни средновековни крепости били изградени на хълмовете Царевец и Трапезиця, а между тях по крайбрежието на реката възникнал „новият град”.  Под югоизточната кула на Царевец се намирал „Франк хисар” - кварталът на чуждестранните търговци, а непосредствено до р. Янтра , били жилищата на по-бедната част от средновековното население на Търново.

 

В църквата „Св. Димитър Солунски", през 1185 година,  братята Асен и Петър обявяват въстанието, слагащо  край на 167-годишното византийско владичество ,а Търново е провъзгласено за новата столица на възобновената българска държава.  Този момент свързва историческата съдба на града с тази на българската държава. От Търново  братята Асеновци повеждат своето войнство и освобождават множество български земи. От Търново, през 1205 г. -  най-малкият от братята - Калоян, изправя българските войски  срещу  заплахата, която представляват за региона  кръстоносците-латини,  разгромява ги при Одрин и пленява техния водач - император Балдуин Фландърски.  От Търново се отправят неговите пратеници до Цариград и Рим с прочутите послания - ярък белег на дипломатически гений на българския владетел.  От Търново през март 1230 г. Иван Асен II - синът на цар  Асен,   повежда  и побеждава  войските на епирския деспот Теодор Комнин, който е пленен заедно  с цялото си семейство.  
През управлението на на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов се превръща в  център на  вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, търновската живописна  и архитектурна школа.

Престолнината е една от последните крепости, чиито защитници, вдъхновявани от Патриарх Евтимий, месеци наред дават отчаян, но геройки  отпор срещу османските завоеватели. Въпреки техните усилия  на 17 юли 1393 г. градът е превзет и съсипан.

 

През всичките 485 години на османско владичество Търново е  център на българския дух, бит и култура . Тук се подготвят въстания,съзаклятия..... Първото Търновско въстание избухва през 1598 г. начело с видния болярин Тодор Балина;  през 1686 г. - Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович;  Марино въстание от 1700 г.; Прочутата Велчова завера от  1835 г.; Капитан-Дядо-Николовото въстание от 1856 г. И  Хаджиставревата буна  от 1862 г.  Търново е център на Първи революционен окръг по време на Априлската епопея от 1876 г. – апогей на националноосвободителната борба срещу турското владичество.

 

Тези и много други исторически събития определят Велико Търново като един от най-важните центрове на националното Възраждане.  Търновци започват борба за самостоятелна българска църква срещу Цариградската гръцка патриаршия още през 1838 г. Начинанието завършва с успех  и с  издаване на султански ферман през месец февруари 1870 година.Бидейки културен и духовен център в Търново работят много видни дейци на националното просвещение - Стоянчо Пенев Ахтар, Петко Рачев Славейков, Никола Златар­ски, Димитър Хаджипавли Иванов, Евгения Кисимова, Атанас Границки, Петър Гюмюшев, Васил Друмев, Добри Войников, Цани Гинчев, д-р Васил Берон, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Тодор Шишков, Любен Каравелов и други.

 Те  ревностно се заемат с устройването на местното читалище, създадено през 1869 г., като обогатяват библиотеката, организират различни  театрални представления, развиват идеята за създаване на музей, издирват и събират старини. Успешно полагат основите на първото археологично дружество в България с призив за съхраняване на оцелелите исторически ценности. Едни посвещават целия си живот на училищното дело и на народното просвещение, смятайки издаването на учебници и книги за най-народополезно дело; други свързват имената си с новобългарската литература или полагат начало на народното здравеопазване. В тази неповторима епоха на национален, икономически, духовен и политически подем  трябва специално да се отбележи геният на самоукия архитект-строител Уста Кольо Фичето , който създава редица шедьоври на възрожденската архитектура: църквите „Св. Богородица", „Св. св. Константин и Елена", „Св. Кирил", "Св. Спас", хана на Хаджи Николи, конака, къщата с маймунката и сгради в Преображенския и в Плаковския манастир.

 

В средата на XIX в. градът е значителен административен и икономически център с развити занаяти - казанджийство, абаджийство, златарство, тъка­чество, мутафчийство и др. През шейсетите години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа.

 

На 7 юли 1877 г., опиянени от възторг, търновци посрещат със здравец, хляб и сол победоносните войски на генерал  Й. В. Гурко и с всички сили подпомагат освободителната мисия на руските воини. В града от 10 февруари до 16 април 1879 г. заседават делегатите на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция - първия основен закон на новоосвободена България.

 

През годините на социализма Велико Търново продължава да бъде главен не само икономически, но и административен и културен център в страната. През 1963 г. на историческия хълм Света гора е открит  Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий" (вторият по големина в България след Софийския университет),който става духовен  приемник на Евтимиевата книжовна школа, основана през 1371 година.

През 1966г. е прието Постановлението на Министерския съвет: “3а развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град", което определя облика му и до днес.

Велико Търново е българската столица двеста и осем години.  Повече от две столетия град и държава са свързани в обща съдба , за да остане Търново завинаги символ на българската култура,  символ нейната международна политика, символ на родния дух.